Новобранец

Червено и бяло, черешки едни
Растяха в моята стая до днес
Реших да докосна една от тях
Но само цвят - пуст и лек

Мъглата се сгъстява, липсва дъжд
Геометрията се преплита
И прелива в себе си отново
Докосва ме с ръка и продължава да отлита

И никой от различните боклуци
Не връща бегъл спомен за неща
И защо пък да ми пука
Всичко нашепва това-онова

Лежа и пия чаша чипс
Микробите хвърчат край мен
Или лазят кротко по килима
Не им се връзвам, не съм кретен