Нощта бе спокойна, изпълваща по своему. Всъщност, все още беше вечер - прохладна лятна вечер, когато най-накрая можеш да забравиш за телесните си функции (пиене на студени течности и съответното им изкарването през кожата чрез потене) и да си припомниш колко хубав сезон е лятото. Застоял, но свеж въздух, с леки помръдвания, колкото клоните на дърветата да шумолят романтично, преминаваше през лицето му и оставаше незабелязан там нейде, между тазвечершните мисли. Той крачеше спокойно, обхванат от лека пред-алкохолна треска, къде поради бутилката евтин ром, която носеше в едната ръка, къде понеже леката пред-алкохолна треска при него се бе превърнала в рефлекс тип "Кучето на Павлов" след преминаването на определен час (в случая става въпрос за 8-9 часа след обяд). Настъпи едно кучешко изпражнение без да забележи (за което, при различно стечение на обстоятелствата, щеше да се посмее по-късно, докато отрива крака си в близката зеленина) и забърза незабележимо ход. Да забързаш незабележимо ход означава да си помислиш "Брей, трябва да побързам малко", но да продължиш движението с предишната скорост, поради прекомерен мързел. А той си помисли гореспомената мисъл, понеже вече закъсняваше с двадесет минути за предварително определената среща на една конкретна пейка от градския парк. Ако трябва да сме честни, бутилката в ръката му напълно определяше качествата му като човек в момента, защото цялата му компания чакаше него със заветния ром - в противен случай нито те биха отдали голямо значение на факта, че той закъснява, нито той. Така казано, може би звучи като упрек към неговото обкръжение, а не е такъв - по-скоро е възвишен комплимент към частностите на тази конкретна бутилка ром, както и към всичките и събратя.
Забързаният (незабележимо) ход най-добре би оприличил самия себе си с походката на бясно куче в размножителния му период, чиято тъжна съдба е оставила само предните му два крака на разположение. Отчасти тя, отчасти замисленото и откровено завеяното състояние на съзнанието му му попречиха да избегне предстоящия инцидент. Както вървеше из парка, разделен от 10 минути до срещата и мечтаното отваряне на бутилката ром, върху него се стовари нещо с разчупваща законите на физиката сила, с вик, издаващ не толкова ярост, колкото съжаление към настоящето и бегли надежди за бъдещето. Младежът (пропуснах ли да спомена, че човекът бе в утрото на второто си десетилетие, прекарано под земното слънце?) очевидно не бе в състояние да оправдае третия принцип на Нютон и не оказа нужното противодействие. Резултата бе, че се строполи под тежестта на нещото.
Сега е момента да изясним, че всъщност то съвсем не беше "нещо" и че съответно, определението "то" никак не му отиваше, въпреки някои негови физически частности, нямащи нищо общо с Нютон и физиката като цяло. Реално, беше "тя" и не беше просто която и да било "тя", а именно Жената-джибра - съкратено за приятели и кои да са люде до Жената-`жибра.
Тя се изправи и изгледа изпод вежда (поради липса на друга) свлечения на земята младеж. Той вече се беше върнал към реалността, от която отсъстваше преди броени секунди и наблюдаваше неизвестното нещо, стоварило се отгоре му с най-откровена уплаха, примесена с равни дози интерес и любопитство.
- Какво, по-дяволите става? Коя си пък ти?! - смутолеви младежа с беглото желание да придаде на гласа си нотка заплаха. Чак сега той имаше възможност да огледа и прецени добре съвършенните пропорции на съществото пред себе си. По-точно, неговата височина, сравнима с тази кон, както и напълно пропорционалното му конско тегло и обем.
- Шшшшшшт! Аз съм Шената-`жибра! - последва увереният отговор. Лекото предъвкване, случило се към края на репликата очевидно попречи на човека да разбере напълно нейния смисъл.
- Каква шейна бе, сега е Юли!
- Не шейна, жена!
- И к`во пра`еше там отгоре, на дървото?!
- Честно ли? Не съм напълно сигурна...
- И как се изтърси така?
- Ами, донякъде загубих равновесие, донякъде беше целенасочено. Сега...
- Сега спри да се приближаваш към мен, изрод такъв!
- Сега ще трябва да ми преотстъпиш бутилката ром.
- Що не си гледаш работата, а?
- Всъщност, именно това смятам да направя. - каза тя и предприе лек замах на левия крак, придружен от силно залитане, което придаде още повече моментум на движението. Импровизирания ритник уцели учудващо точно сферичната фигура, разположена над точно врата на младежа и го принуди да изпадне в безсъзнание. Трътлейки се, Жената-`жибра се приближи до строполеното тяло и изтръгна заветната цел - бутилката ром - от отпуснатите пръсти и се отдалечи със същата походка, най-добре описвана от думата "трътлеща", по парковата алея. Тя знаеше едно перфектно дърво за причакване напред, но не бързаше да стигне до него - имаше на разположение всичкото време на света, както и бутилка ром, а и съществуваше проблема с неговото местоположение (на мястото) или, по-точно, проблема с намирането на неговото местоположение.
До сутринта три подобни инцидента щяха да се случат нейде из територията на парка, кучетата-пазачи щяха да скимтят с ужас всеки път когато видеха дърво до края на кучешкия им живот, щяха да постъпят 7 нови пациента в болница (по-късно диагностицирани "Интоксикация чрез дъх") и съмнителните високоговорители, поставени по дърветата от общината с цел, отъждествена като "наподобяване на птици и създаване на природна и спокойна обстановка в парка" до един щяха да бъдат наповръщани. Жената-`жибра беше в града.
* * * * *
Така че, не се сърдете, когато органите на реда ви изгонят точно след като сте решили да посръбнете малко и да си побъбрите с приятели в парка. Те просто се опитват да ви предпазят. Кой знае - може би Жената-`жибра е във вашият град и ви наблюдава...
0 comments:
Post a Comment