Rivertold's place

Change of platform

2009-11-17T15:19:00.001+02:00

Hello there. Ultimately I decided to move at http://rivertold.wordpress.com/

Please, check there for further updates. And now, for the retarded:

http://rivertold.wordpress.com/

Ghost Freedom, Part 2: The Pit

2009-11-14T15:55:00.016+02:00

Part 1 | Part 2

But does that make it any less real?

The man walked and I followed. After a while it started to feel... hypnotizing. Was this because I had lost all sense of space and time or because I really was into a trance - I do not know. It felt.. dry. Clean. Sterile. The whole place. Also damp. Unearthly.

Well, of course it is unearthly, you moron! One more, this is the last time!

Suddenly we stopped. I shook my head and the veil of unconsciousness started to lift, replaced by the cold brooding reality. Or what passed as reality around here. We have reached a clearing amidst the dense forest - a misty green meadow, an obstacle in our path. In the middle of it there was a pit. It didn't look as it had been dug, it just felt the pit was... perpetual. Does that sound strange? Maybe. If you'd been there, you'd know. Its the same as the forest, isn't it? Some things must me felt, not explained. The naked man with the dead eye - my companion - made an inviting gesture and I obeyed. I stepped closer to the edge and looked down: it was deep, about 2 or 3 human heights and at the bottom of it there was a dead corpse, or so I thought for a moment. After that moment has passed the corpse opened his eyes and smiled reluctantly.

My companion was keeping himself a bit backwards - whether he wanted to remain unseen or was trying to protect my sanity was unclear.

'Hello' the "corpse" said.
'Oh, that is so cliched' my reply followed.
'Yes, but necessary nevertheless, isn't it?' he raised his body and now he was sitting on the fresh, moist soil. There was something awfully familiar about that soil... 'Where I am, who are you, what is it place - will we go through the usual routine?'
'No.'
'Why?'
'Because until now you've spoken nothing but questions. I don't trust that you have any answers.'
He looked down, let out a long drawn-out sigh and then focuses his eyes up, back at me.
'And you are absolutely sure that there are answers?'
'Of course there are. There always are.'
'True. But I think you'll find some rather hard to believe. You see, your mind is finite. Some answers aren't.' he smiled 'As are some questions.'
'And what is your purpose here then, goddamn you!' I shouted, losing my calmness. Almost immediately I felt that rage is not suited for this place and pulled the reins of my nerves.
'No god has damned me. As to my purpose - it is simple.' he said 'I am here to give you a choice.'
'A choice?'
'Yes.'
'And what that choice might be?'
'Knowledge versus life.'
'Isn't being alive idiot better than a dead scholar?'
'That is for you to decide. Remember however, that life and death are a relativity, at best. Senses can lie, your mind lies to you too. It has limits. The universe doesn't. It has no bonds or borders. The idea of infinity - you can't grasp it. How about infinite numbers of infinities? It's all a matter if size, really. And size is something you give far too much attention.' He stood up. His face was colorless, but only if you count white as a color too. It seemed to blend with the pit. It was the no-color of the rain and dust. He continued:
'Therefore, knowledge is infinite. The world you inhabit has three dimensions. Some argue that the fourth dimension is time, and that is true, but not for your minds, for you can move freely, back and forth, through the three dimensions and passage through the fourth is denied to you. That is what makes you mortal. If you chose to stay here and take my place in the pit you will experience what you'd call an "afterlife", which will give you the ability to move freely between all dimensions. And if you continue your walk, then I cannot tell you what will happen, for I do not know.'
'I choose to continue.'
'Why?'
'Need I answer?'
'No one tolerates blind decisions. Or at least, no one should.'
'Very well. You give me a choice, you say. Stay here or continue. Life or knowledge. You speak of afterlife. Universe. Multiverse, if you'd like. You give me a choice between knowledge and life. You never outlined which decision is which. You say knowledge is infinite, and yet the one you posses is not. Therefore I chose to continue, which is both life and knowledge.'
His face turned into what might have been the very definition of hatred.
'Go away and tease me no more then'
I turned to the man and I nodded. He turned and continued to lead. As I continued to follow.

TO BE CONTINUED
Part 1 | Part 2

Друг вариант

2009-09-25T14:06:00.004+03:00

Подуене Блус Бенд - Да Живее Рокендрола

Възрастните преставители на субкултурата от 70-те години на ХХ век, наричана още "Фройдистки пролетариат", извадиха струнни музикални инструменти, чието звукоизвличане зависеше от резонанса в кухата им част, след което от условната ни административна единица престана да се наблюдава отсъствие на звук.

/припев/
Да живее музикалния стил, водеш началото си от синтеза на госпъл, кънтри и блус
Да живее музикалния стил, намерил името си през 50-те години на ХХ век
Да живее музикалния стил, превърнал се в контракултура сам по себе си
Докато не ни връхлети хипотетичния и доста съмнителен библейски апокалипсис

Хрисимият и малко по-възрастния спрямо нашите собствени години Владимир извади диатоничен дървен духов музикален инструмент и психично разтроените хора в напреднала възраст се впуснаха в солиране, демонстрирайки завидно майсторство и техника.

/припев/

Стъклен, цилиндричен контейнер за течности, с неголеми размери, добро на вкус съдържание и патриархален нрав успя да укрепи взаимоотношенията в социалната група и личностните единици в нея ритмично заклатиха глави, чиито коси бяха оставили да израстат дълги в знак на протест и артистизъм.

/припев/

Прикрити членове на "Отечествен фронт" сигнализираха органите на реда, но част от униформата на служителя на МВР изведнъж се оказа неправилно ситуирана в пространството спрямо него и той отиде да поправи неприятното стечение на обстоятелствата.

/припев/

Пра-родители и съответните техни потомства уловиха със слуховите си апарати ужасяващи трептения на материята, след което цялото им обкръжение в определена пространствена близост излезе от възтановителното безсъзнание и по истерично-маниакален начин започнаха да въпроизвеждат звуци с гласовите си струни.

/припев/

Всички представителине на горепосочената псевдо-административна единица се ситуираха в приблизително една точка, положиха телата си хоризонтално на тревистата площ и след алтернативна музика и умело солиране върху струнни инструменти пренебрегнаха моралните норми и изоставиха патриархалните разбирания.

/припев/

А сега пейте, да ви видя!

Doctor's Gogo Band

2009-09-03T14:40:00.004+03:00

Рядко се случва някоя банда да ми направи толкова добро впечатление от раз. С музика, поведение и цялостно отношение. Песента се казва "Есен" и беше изсвирена в Несебър. Още от тях - тук. А това тук е блог, свързан до някаква степен с тях.

Doctor's Gogo Band - Есен

/припев/ х2
А дявол да го вземе, пак заваля
Отива си лятото, идва есента
Навън дърветата са като напръскани с лайна

Небето е сиво, увиснало
Като воденично колело
Над главата ми тежи
Избягаха всички лястовички

Само няколко врабчета
Като клошарчета, циганета
Дирят трошички, заблудени мушички
Да има к`во да мелят с воденички

/припев/ х2
А дявол да го вземе, пак заваля
Отива си лятото, идва есента
Навън дърветата са като напръскани с лайна

Мацките сложиха пуловери
Свърши се тази да плакна очи
Крачка, пъпчета, гърди
Остават само в спомените ми

Ах, как мразя тази есен
Пресеква всеки порив за песен
Само помия, тук-таме простотия
Бълва устата ми като фуния

/припев/ х2
А дявол да го вземе, пак заваля
Отива си лятото, идва есента
Навън дърветата са като напръскани с лайна

Ghost Freedom, Part 1: The man

2009-09-01T17:19:00.008+03:00

Part 1 | Part 2

And they think I'm mad. Insane, they called me. Delusional.

* * *

I was just outside of my house, smoking, enjoying the cool night air. Calm evening, it was. The moon was full and bright, piercing through the almost non-existent clouds with ease. I was alone at home that night. Or, I might have been alone for a long time, I can't quite recall. You can't separate the days, the weeks and the months one from another, when you live through them the exact same way. The smoke from my own cigarette was surrounding me like a vague and fragile barrier, raised against God knows what. The forest around was anything but silent - the crickets, the birds and all the other kinds of known and unknown creatures, finding shelter amidst the trees and the bushes were making sure silence was kept at bay. And yet, it felt strangely devoid of sound. Which is how a forest at night feels, really, people who had experienced it will agree with me.

There was a place, far away, called the Chamber of Avici. I've been there and I'll tell you about it some other time.

So, there I was: enjoying my cigarette and the silent noise of the forest, when I felt - yes, I felt - another sound. It was quiet at first, but it kept getting louder and louder with blazing speed. After a while it was all I could hear. A single high note, shattering my skull and piercing my brain with its inhuman frequency. I remained as calm as could, though my instincts urged me to run into the house and burrow my head under sheets and pillows. However, I knew that would've been the wrong thing to do - this wasn't the first time I heard that sound. And I knew what would follow.

Soon, the man came.

He was completely naked, his smooth skin reflecting the moonlight in a strange way, that made him look like he's radiating a small yellowish glow. He was tall, very tall, taller than me for sure, with bald head. His body was muscular and well-built - "perfect" is a good adjective for describing it, not showing any signs of weaknesses or human flaws. Only his eye... his left eye. I was not sure whether it was blind or not, but it was completely... white. His other eye, however, was dark brown, almost black and was starring at me. He stood in the meadow in front of my house, close to me, so that all his features could be seen clearly, and yet far enough to be just at the edge of the light, emanating from my house. His face looked calm and concentrated, as he continued to stare at my direction

I knew very well that he didn't pose a threat. To me, at least. I also knew that he does not speak. I knew we would go for a walk. And there my knowledge ended.

I knew these things, because in the past few days (or weeks, or months. Or years.) I had met him. He had showed me things, strange things, of which I was yet to make any sense. My theory was, that he was testing me, but why - I did not know. He raised his hand in a gesture, which urged me to hurry and so I did. He turned his back on me and started to walk slowly and I followed.

At the end of our little trip it all became clear for me. But, wait, I should tell you about it first...

TO BE CONTINUED
Part 1 | Part 2

Flowerful

2009-08-27T16:34:00.013+03:00

Общо взето, нещата не се деляха на добри и лоши. В нашият свят границите се размиват и никой не е в състояние да ги определи като такива, а тези, които го правят се заблуждават. Всъщност, нещата се деляха на красиви и грозни. И важното е да търсиш красивите и да им се радваш. Освен в случаите, когато грозните те смазват. Това си мислеше маргаритката, докато си растеше почти необезпокоявана покрай пътя."

Сега например, за пръв път в краткия дори по моите стандарти живот виждам толкова автомобили и хора. И макар да мразя миризмата на изгорелите газове, се радвам, понеже животът ми е много по-интересен. Кой може да определи, дали това е добро или зло? Важното е, че съм щастлива, понеже е интересно и понеже тези хора ми обръщат внимание. Постоянно говорят за това колко сме красиви. Което е хубаво - никой не иска да го свързват с грозните неща, дори ако те така казват или ако така изглежда. Те просто смятат, че в техния случай олицетворението на грозното изглежда красиво и доста често са прави, за самите себе си. Което, в крайна сметка е важното. Все повече се убеждавам, че няма универсални ценности, пълни идеали и истини. И това е красиво - нищо не те задължава да направиш каквото и да е със своя абсолютицъм. А и вятъра днес е толкова приятен - ето, мога да се полюшвам напред-назад докато слънцето огрява цветовете ми."

И наистина, покрай спокойния път за пръв път през тази година се наблюдаваше такова оживление. Най-различни хора, от най-различни места, минаваха, оглеждаха и забравяха, но и се радваха.

"Колко ли щеше да е интересно ако знаех историята на всеки от тях... Дали историите им щяха да са красиви или грозни? Сигурна съм, че повечето са красиви."

И изведнъж, както понякога се случва на добрите маргаритки (а не трябва да се съмнявате, че тази беше точно такава), тя започна да чува мислите и скритите копнежи на преминаващите.

Ето, сега я подмина една възрастна двойка. Не бяха много интересни - съзнанията им бяха пропити от делнични мисли за битови проблеми, но тя погледна по-дълбоко и видя какво мислеха един за друг. Погледнеха ли се, те се изпълваха с равни дози заслужено и сляпо уважение един към друг. Това май не беше грозно, но пък натъжи маргаритката.

"Това ли е тлеещата любов? Или тя самата се изражда по този начин? Годините ли я стъпкват, това естествения развой на нещата ли е? Или е неправилно изживяна?" запита се тя и реши, че трябва да обича, да обича много, докато все още вярва, докато все още е способна да го прави по същия сърцеспиращ начин и със същата поглъщаща всеотдайност, с която го правеше сега.

След това мина сам младеж. В главата му бушуваха много и различни неща. На маргаритката и трябваше известно време, за да добие цялостна представа.

"Така ли изглежда свободата? Липсата на вяра във всичко? Правят ли те невъзможността да бъдеш наранен, скептицизма, иронията и цинизма истински свободен? Може би. Но има ли наистина такива хора? Или те просто се крият там, отдолу?" Тогава тя реши, че нейната истина ще е във вярата.

Така преминаваха часовете на интересния за маргаритката ден - всеки минувач повдигаше повече и повече въпроси на които тя не можеше да отговори и я научаваша на нещо ново. Всеки човек я караше да се задълбава по-навътре и по-навътре в неща, които не би трябвало да тормозят безгрижния и живот. Освен последните двама.

Малко по-късно две млади момичета спряха до маргаритката и започнаха да си говорят и да се смеят. И двете имаха интересни истории и маргаритката започна да ги харесва все повече и повече. Бяха пътували и познаваха много хора и цветя. Спомни си, че наскоро беше чула нещо интересно и, понеже беше едно умно цвете, започна да разсъждава.

"Един човек ми каза (е, не на мен, но и аз чух - това брои ли се за подслушване? Добро, зло?), че ни делят шест човека един от друг. Например, аз не познавам цветята в някоя далечна страна, но познавам някой, който познава някой, който познава някой, който познава някой, който познава някой, който познава цветята тази далечна страна. Дали наистина е така?" Дори и да не беше така, тези две момичета я доближиха страшно много до цветята из далечните страни. Те продължаваха да си гоморят и да се смеят, а маргаритката продължаваше да ги слуша и обича все повече и повече. Едното от тях я видя (или може би я усети), усмихна се и я прибра на топло в шепата си.

Десет минути по-късно ми я подаде.
- Заповядай - каза момичето - За спомен...

Little trip to heaven

2009-07-03T14:26:00.006+03:00

Route:
Plovdiv - Sliven - Sunny Beach - Biyala - Shkorpilovci - Varna - Kavarna - Some village I can't remember - Kavarna - Varna - Ravda - Burgas - Aitos - Karnobat - Plovdiv

Means: Hitch-hiking

Casualties:
My phone (you will be missed...)
My 2nd-favorite shirt
Some other stuff

Reason:

Faber est suae quisque fortunae

2009-06-22T18:33:00.009+03:00

Моята съдба в чужди ръце.

Епизод 1

Петък вечер е. Градът е "радостно оживен". Дори просещите цигани просят с усмивка и някак си радостен блясък в очите - и те усещат края на работната седмица, и те се радват на предстоящата почивка. Аз се разхождам по главната, прясно-прясно свършил работа и се чудя какво да правя.
А) Ако реша да си взема нещо за вечеря и да се прибера у нас по живо, по здраво - отиди на Епизод 2.
Б) Ако реша да мина през RedEye за да видя как вървят нещата там - премини на Епизод 3.

Епизод 2

Минавам през супера, взимам си риба-тон, бутилка Кока-Кола и кутия цигари. След това, по пътя за нас, целия пространствено-времеви континиум се разкъсва, появяват се черни дупки средно през 10 метра и от тях се изсипват хора от всички възможни алтернативни реалности. Мембраната на времето е пропукана, светът никога няма да бъде същият вече. Повечето население на земята умира, малкото хора, които оцеляват са завлечени в свят, в който Хитлер е изобретил раса от мутанти, хранещи се с черен пипер. Не трябваше да се ебавате толкова силно със законите на природата... Край.

Епизод 3

Отивам до RedEye, пълно е с познати. Полу-трезвен човек виси от вентилатора на тавана (кога пък тука са сложили вентилатор?!), няколко крещят с пълно гърло "Fear of the daaaaaaark" въпреки че всъщност свирят Alice in Chains, самотен клошар се е преместил да живее в кьошето под бара и дреме невъзмутим. Някой е решил, че е добра идея да замерва случайно преминаващите под терасата минувачи със солети, обилно напоени с бира. Няма и следа от барман, затова разбутвам спящия клораш, моля го да ми даде една бира, плащам си и се оглеждам. В ъгъла виждам маса със сравнително нормални типове и решавам да седна при тях. Сядам и започваме разговор на най-различни теми - от Телетъбис до Tool, където аз се разгорещявам, вените на челото ми се издуват и пулсират заплашително, очите ми кръвясват и крещя с пълно гърло "Видяхме я тая вашата демокрация!", но въпреки убедителното ми представяне, никой не приема думите ми на сериозно. Както и да е. Изведнъж, ненадейно, се появява барманката и започва да крещи, че заведението затваряло, но всички се правят, че не я чуват, само висящия от вентилатора сякаш за да и се подмаже, нарочно пада и започва да пълзи към изхода. Някой от компанията предлага да се заредим с теми за разговор от денонощния и да ги разнищваме в градската градина, друг иска да продължим да си седим в RedEye.
A) Ако реша да остана в RedEye - отиди на Епизод 4.
Б) Ако вместо това предпочета да се вдигна към градската градина - премини на Епизод 5.

Епизод 4

Продължаваме да седим в RedEye. Както си говорим, изведнъж барманката ни разкрива, че всъщност е извънземна по най-лесния за разбиране начин - превръща се в купчина пипала, зъби и слуз. Някоя от многобройните усти крещи, че сме нахални и направо и бъркаме в червата, а другите (многобройни) усти бавно и систематично ни поглъщат крайник по крайник, глухи за истеричните ни писъци. В последния миг на живота си осъзнавам, че тяхната (на извънземните, съответно и на барманката) храносмилателна система не включва черва (в които да и бъркаме), така че решавам - ясно, бил е метафоричен израза... След това прекарвам два дена в състояние на кома, докато извънземните и стомашни сокове не ме, ами... смелят. Не е хубаво да се бъзикаш с персонала... Край.

Епизод 5

Вдигаме се и отиваме на пеещите фонтани, дето тая година не пеят. Здраве да е. Домашната течност, намерена бог знае из чия раница прогаря вътрешностите ми по твърде неприятен начин, но не това е важното. Наоколо стенат проститутки и вият кучета, но и това не е важното. Жаби крякат, колоездачи падат и псуват, деца хленчат, непознати се провикват "Йебанеееее!", но и това не е най-важното. Най-важното е, че съм останал сам. Само преди секунда, на таз пейка имаше повече хора, от колкото е капацитета на цялата градска градина, а сега, изведнъж - никой. Празно. Започвам да мисля усърдно, но осъзнавам, че всъщност си пея, а гласът ми звучи като във вакуум. Или поне така предполагам, понеже нямам и представа как би звучал гласът ми във вакуум. Започва да вали.
А) Ако рeша да си допия бутилката на място - премини на Епизод 6.
Б) Ако вместо това стана да се поразходя за да видя къде са изчезнали всички - отиди на Епизод 7.

Епизод 6

Стоя си, пия си странната течност и изведнъж започвам да кашлям. Кашлицата не спира поне десет минути. Кашлям и кашлям и кашлям, появяват се искри и аз осъзнавам, че моята кашлица е отворила портал към бъдещето, откъдето изкачат Арнолд Шварценегер под формата на Терминатор и кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал под формата на кръвожаден звяр, наречен Бъгблатер. От Траал. Те разделят човечеството на две фракции - Последователите на Тъмните Очила и Пророците на Великия Пешкир и разрушителната война по между им опустошава планетата, сривайки фалшивата ни цивилизация със земята. В крайна сметка побеждават ПнТО, най-вече заради стратегически използваната лесно-експлоатируема слабост на противника - пешкирите. След триумфалната победа, където те печелят властта върху земята, те осъзнават, че не им харесва тук. Аз така и не доживявам да видя нищо от това, понеже кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал, напълно в синхрон с неговата кръвожадна природа, ме поглъща веднага след като се показва от времевия портал. Така е, като не си носиш пешкира... Край.

Епизод 7

Изхвърлям съмнителната течност и започвам да обикалям из парка. Така и не намирам моите познати, но за сметка на това осъзнавам, че вече се разсъмва, хващам си първия рейс от градския транспорт, прибирам се и спя два дена подред. Изживявам дълъг и щастлив живот, до дълбока старост. Умирам на 36 години, от рак на белите дробове. Край.

Изводи

Първо: 75% от Петък вечерите завършват трагично. Но аз си поемам риска, 25% не е толкова зле, все пак.
Второ: Никога не знаеш какво ще ти се случи, а абсурдното не ти се струва толкова абсурдно, когато ти си в центъра на събитията.
Трето: Някои правила са универсални и са в сила винаги.
Четвърто: Tool sucks!

The reason I'm always late for work

2009-06-18T18:46:00.006+03:00

Also known as "20 observations about the goddamn bus I'm in".

1: OK, I'll get a coffee and wait at the bus stop. Wait for the bus at the bus stop. Waiting now.

2: Is the bus some abstract idea? Some mythological creature? Like, for example, the minotaur? I've never seen minotaur for real. I've never seen the bus coming on time, too. Does that qualifies it to be in some kind of mythology? Maybe decades later, our grand-grand-grand-grand-children will study not of Hercules and Achilles, but of the phantom bus? Interesting and yet vaguely frightening thought. Anyway, still waiting.

3: Ah, here it comes. No big deal. It's only been, like, an hour.

4: Now I'm inside. Or, at least, most of me is on the inside. I can't quite locate my left leg, as opposed to my right one, which is burning with the greatest pain known to man, due to some guy with the size of a pregnant elephant and his combat boot on my foot.

5: No, you can't get inside! There's too many people. And that applies both to you and the seven hundred people beside you. Even though I see all of you have the intention of riding this particular bus, I think it would be physically impossible. Oh, nevermind, you already are in. Both you and the previously mentioned seven hundred pale representations of human beings. Don't worry about my ribs. I'm sure they'll grow back together at some point of my life.

6: Old gypsy man, I will kill you with an axe if you don't move a mile away from me, or at least remember to take a bath in the prior three months before riding my bus. I will slice a limb per day until my demands are met. You don't believe me?

Me and my special gypsy-killing bus-oriented axe.

7: And you want money? You want me to pay money? For the ride here? Indeed, the Lord works in mysterious ways...

8: You pervert, stop starring at the hot girl over there! Or, at least, try to do it in a stealthy, sneaky manner, like me. See how I'll look at her boobs, completely unnoticed by everyone. There. THAT'S how it's done, you creepy mouth-breather!

9: Trying not to fall down and at the same time looking like a normal human being is indeed harder than it sounds. Screw looking dignified, if I fall that will be the end of me.

10: Oh, you stupid cow, stop shouting at the driver to slow down - we don't have an eternity. And by the way, neither do you, judging by your age. Do people live that long?

11: Great, there's a bum asleep right next to me, drooling some of his alcohol-infested hobo saliva over my shoulder. To be honest, last night I fell asleep with the dream of this happening to me.

12: Interesting. I always thought beards were male-only. Apparently I was wrong all along.

13: I think I found another reason why there is no God.

14: And evolution... thousands and thousands years of evolution. For what? Public transportation? I think we'll be better off as monkeys. Monkeys are cute.

15: But deers are even cuter. If only for the fact that they never evolved to be something like the lady with the "Don't touch" t-shirt. Hell, I'm not touching even if my life depends on it.

16: I think we've been abducted by aliens. There is no way the aforementioned abomination with the "Don't touch" t-shirt is of human origin. Or are we in "Saw IX"? "X-men V: The revenge of the visually-challenged"? Work with me, goddamn it!

17: About ten more minutes to go. Oh, God, if you exist, give me the strength to survive!

18: My left ear is twitching. I don't know if it's permanent.

19: Thank you, Lord! I just got off the bus. And I'm partially alive.

20: But apparently, I missed my stop. Great, twenty minutes of walking. And there's no irony here. I mean "great" as in "ultimately and utterly satisfying and superb". Already 3 hours late for work, though...

Old shoes (and picture postcards)

2009-06-15T12:32:00.011+03:00

We sing in the forest, we dance in the city
We forgot how to stay down
We tried to escape and you look so pretty
But I had a drink and now I think
That my well is yet to be found

Caressing the night with gentle strokes
No one poses a threat to me anymore
Random faces of beautiful things
Started to hit my mind like the night before
Someone tried to make me see
But I said I'm blind willingly

Then I fell on the ground and started to smile
Only to anger the people around
I don't wish for you to understand
But if you lend a helping hand
I'll give you a rose
Poetry and prose

Dragons and elves for hour and a half

2009-06-01T20:13:00.010+03:00

DIE!

DIE DIE DIE!

DIE ALREADY! I'VE BEEN KILLING YOU FOR NEARLY
TWO FUCKING HOURS! DIIIIEEE!

HAHAHA!

MUHAHAHA!

WHERE'S MY FUCKING JUDGEMENT
HELMET, YOU STUPID COW?!?!

In my secret life

2009-05-30T16:59:00.002+03:00

So, today I made a deal with the World. I don't ask for anything I don't need, he doesn't give me anything I don't want. I don't bother him, he leaves me alone. I don't try to change him, he doesn't try to change me. And I think we're friends again. I'm ready to dive into him again. Not that I wasn't doing so already, but something felt out of place.

The main thing with the World is realising that he doesn't need you. At all. But you do. You do need him. Be it the natural reality or some subconscious, escapist dream, you do need him. The spiritual can sustain you only so far and by the way, its inseparable part of the World. Hopes and promises. Zero, none.

You see, the World sees us differently from the way we see ourselves. For example - purity, innocence. It is not lack of experience, as many of us believe. Purity is found in lack of illusions. Or, to be more precise, lack of need for illusions. So throw them all away, screw them. Who needs afterlife, God, soul and luck anyway? And there's another thing - human mind's desperate need to find a pattern in everything. It is because we simply cannot accept that there's a natural and unnatural level of everything. Example: town elects new mayor, crime rates go down. Everybody thinks "Wow, this mayor is magical! Maybe secretly he's Batman!" Bullshit. The new mayor is essentially the same as the last one - greedy prick, who doesn't give a shit about you and the lower crime rates were just a lucky coincidence. Crime had risen to an unnatural level and therefore was bound to get back into its normal course.

The same goes with any other aspect of life. But we choose to bullshit ourselves. It makes us stronger. Our self-centered, completely biased and utterly incompetent society has a strong interest in believing that we are something more. Something unseen. That there's something else. I'd hate to break the warm bubble around you, but we're not. Then again, I'm not able to make you feel uncertain about aspects of your lives, that are so strongly rooted into your mind. But you'll see. Just wait. When your fucking economy collapses and terrorists come out of the woods and all electricity goes completely out and rapists, murderers, thieves and psychos come after you, you'll still believe in vague ideals and exaggerated promises. But they'll end you quick. Then you die and get enlightened about how I was right. Oh, wait, you won't. Because when we die, we simply cease to exist.

I got a lot of good ideas and guesses about how our pathetic civilization will crumble. Some of them are mine, some of them are borrowed. But my favourite ones are those, where nature is involved. Nuclear war - stuff like that doesn't interest me. We are self-destructing already, all we are talking about is a matter of degree. But when nature gets in the house, thing start to look interesting and promising. I see natural disasters as a form of entertainment. What, a hurricane killed 3000 people? Good, about 6 718 000 000 left to go and we call it a day.

Thus, with no respect for life whatsoever, I really feel in harmony with the World around me. And its none of that "cosmic balance" stuff hippies talk about. No, I mean I really like the World and I feel he likes me. He might kill me, but hey - even the closest relationships don't go without some arguments, do they?

I choose to choose my own ideals, fears, hatreds, admirations... They might not work for you, but they do for me. And I'm not forcing mine to everyone - how about that, Vatican?

Speaking of religion... can you actually believe that these self-important dicks had issued a new-age revision of the seven deadly sins? So, now the old ones are obsolete, right? Or is it now a total of 14 deadly sins? No one bothered to explain that obvious question. Hey, if we're talking about our eternal salvation or damnation, you gotta clear the facts, don't you? Eternity is a lot longer than you think.

In fact, we can't even begin to grasp the concept of eternity and infinity. Why? Self-preservation, that's why. If we could fathom the depth of infinity and the length of eternity, we would probably self-destruct immediately. Because, I think it's clear - there is no depth or length attached to the infinitum. Yet we are shackled to the concept of "large" and "long". Maybe our brains just can't handle it.

But it's not that simple.

Изгубено образование

2009-05-08T12:52:00.005+03:00

Дневникът на един оръженосец

Ден 1: Реших да си водя този дневник, понеже ни изгониха с принца от кралството. Кофти история, знам. Ама какво да направя - аз само му се водя по акъла. Не съм виновен, че реши да си направи огън в центъра на столицата. И то точно след "Деня на бобъра", в чест на който всички къщи се поливат с керосин. "Защо?", ще попитате вие. Ами, защото можем, реално за друга причина не се сещам. Всъщност преди време са поливали бобри, в следствие на което те демонстративно си заминаха. Както и да, сега сме в изгнание, кеф голям - няма що...

Ден 5: Намерихме си кралство, супер. Очевидно, хората имат патологична нужда да бъдат управлявани. Чудесно, принца има патологична нужда да управлява. И да измисля глупави празници когато е пиян, за да има повече поводи да се напива. Да, точно така, именно той измисли "Деня на бобъра".

Ден 7: Красив, вдъхновяващ, прекрасен, слънчев, невероятен ден! Всичко ни е наред! Има пиене колкото си искаме! От радост даже принца обяви амнистия, ама като ги видях как си живеят в тъмницата, надали някой си е тръгнал. Вдигнахме един готин купон, принца се напи и ги започна - прислужнички, принцеси, камериерки, фризьорки, сноубордистки, програмистки, пекарки, хлебарки, чистачки, шивачки, простакеси, мутреси, евангелистки, аутистки, ученички, пенсионерки... даже и Чичо Ставри, ама той горкия се оказа на неправилното място в неправилното време. Всичко си се връща както си беше едно време. Е, освен за Чичо Ставри.

Ден 8: Тъмен, мрачен, омразен, страховит, гаден, тъп, отвратителен ден! Оказа се, че докато цялото кралство сме спали, някъде е изчезнал всичкия алкохол. Ама няма го ви казвам! Нищичко! Че даже и бурканите с кисели краставички ги няма, което подозирам, че е стратегически ход от страна на крадеца - сега трябва да разсъждаваме върху проблема с махмурлук. Принца, като разбра за загубите, припадна. Свестихме го, той попита дали не се бъзикаме и като получи отговора, изпадна в кататония, от която му бяха нужни точно два ритника в бъбреците за да се съвземе. След това се опита да изсценира кома, ама никой не му обърна внимание - няма само с неговите глупости да се занимаваме я, има по-наложаща работа! И така, седим си ние в тронната зала, барабар със съветници, лордове и простолюдие, и се чудим какво да правим. В този момент влиза някакъв старец, дето малко приличаше на Ковърдейл. Разказа ни как лошият магьосник бил откраднал всичкото пиене, прочее, как трябвало ние двамата с принца да се изправим пред него и могъщия му огнедишащ дракон. Като чу това, принца вече изтрещя, събори дядото на земята и започна да скача върху гърдите му, крещейки нечленоразделно. Малко пресилено, ако питате мен, но го подкрепям - не съм привълженик на споменаването на моята особа и словосъчетанието "могъщ, огнедишащ дракон" в едно изречение. Докато влачеха дядката навън установих, че наистина доста прилича на Ковърдейл.

Ден 11: Ох, защо не си останахме в изгнание... Но нека не изпреварвам събитията. С принца ултимативно решихме за заебем цялата история с магьосника - алкохол можем да си направим, крайници не можем да си отгледаме. Де да беше толкова просто... Още на следващия ден през замъка се появи огромна тълпа, съставлявана от почти всички жени в кралството - споменатите по-горе прислужнички, принцеси, камериерки, фризьорки, сноубордистки, програмистки, пекарки, хлебарки, чистачки, шивачки, простакеси, мутреси, евангелистки, аутистки, ученички, пенсионерки и тем подобни. Незадоволени били. Аристокрацията не я интересували проблемите на обикновенните хора, а властта била в ръцете на хората. Глупости всякакви. Чакайте бе, това да не е демокрация, ама ха! Както и да е - тропат, блъскат, реват - искали да бъдат... сещате се. А принца... не че не се опита - опита се, за което, признавам, му е била нужда огромна смелост. Но вие жените в нашето кралство виждали ли сте ги? Само ще отбележа, че настоящата Мис "Кралството на бобъра" (така го кръсти принца, направо не знам какво толкова са му само бобри в главата. Или, по-точно не искам да знам) има наистина развито шесто чувство. Под това имам предвид, че има трето око. На няколко места. Без алкохол няма да стане работата...

Ден 12: С принца заминаваме да дирим магьосника и съответно алкохола. Не че сме мераклии, ама това незадоволените жени... ей. Няма оправия. Тръгнахме. Къде - още не знаем. Спорихме за посоката - мен ме влече на изток, него на запад. На юг и север няма смисъл да търсим - там има само пустини и сняг, респективно. Изведнъж от храстите изкочи дядката - същия, дето мяза на Ковърдейл, и започна да грещи, че отговора на загадката бил на юг-югоизток. Принца пак скача върху него. Целеносъчено, съсредоточено и със злоба. Този път се съгласих с него - стареца става много досаден, дори като изключим факта, че прилича на Ковърдейл. Накрая хвърлихе ези-тура и тръгнахме на запад. Май.

Ден 18: Вървим ли, вървим. Минахме десетте планини и десетте равнини, сега сме на седмата пустиня. Ебати клишетата, ебати чудото. Пък и принца ме накара аз да нося всичкия багаж, като изтъкна, че основната ми функция е повече "носец" от колкото "оръже". Довечера, като заспи, ще му кажа аз едно "оръже" и един "носец", хайванина му с хайванин.

Ден 25: Довършихме пустините, минахме и десетте морета. Познайте кой плуваше, докато принца му седи на гърба и повтаря, че е важно някой да наблюдава за земя на хоризонта. Добре, че поне плувах само две морета и половина. По средата на третото, бяхме седнали на един случайно открит от нас остров, да си починем малко. Седим си и изведнъж се появява някакъв негър-туземец, от неокласически тип - с копие и шиш през носа - и изгрухтя нещо на техния си там език. Принца си хъркаше и изведнъж нещо му стана на туземеца. Той подскочи веднъж, заби копието си в третия пръст (от ляво на дясно) на десния крак, отгриза лапата на един преминаващ наблизо буболестър (странна кръстоска между тигър и мравояд) и избяга. Така и не го видяхме повече.

Ден 28: Изработих си теория за сблъсъка с туземеца. Според мен, той ни е приел за богове и е предприел специални техни религиозни действия според местните обичаи. Принца обаче твърдо вярва, че чрез хъркането си му е заповядал да подскочи, да си забие копие в пръста на десния крак (третия, от ляво на дясно), да отгриза буболестърска лапа и да се разкара. Както и да е, това вече няма голямо значение. Стоим пред пещерата на злия магьосник.

Ден 31: Седим и никой не се решава да влезе. Тъкмо бяхме подхванали отново вече тридневния спор на тема "Кой да се изправи пред магьосника" и от близките дървета се показа познайте кой - стареца, дето прилича на Ковърдейл. Честно, писна ми от тоя. Тамън да си отвори устата да ни занимава пак с някакви глупости (вероятно) и беше прекъснат от навременния и точен благороднически ритник в областа под брадичката. Не му дадохме време дори да изхрипти - повалихме го на земята и този пък и двамата скачахме с него. Три часа подред, с десет минутни кафе-паузи на всеки кръгъл час. Накрая вече се изтърка - дори дядото изглеждаше отегчен - и решихме да го хвърлиме в пещерата. Ей така, да видим какво ще стане. Нищо не стана, освен че той изчезна в мрака и не излезна повече.

Ден 32: Реших аз да влезна в пещерата под предлог, че милея за живота на любимия ми принц. Скритата ми мотивация е, че може би вътре е голям купон с цялото това пиене. И така - да видим какво става.

Ден 33: Влезнах, лутах се вътре известно време (известно на не знам кого, но как да е) и открих в една ниша едно хъркащо човече - предполагаемия зъл магьосник. Понеже съм без стаж в битките и нямам представа как да се боря с него, реших да го изчакам да се събуди и да питам. Пробвах и аз да го събудя разбира се, но освен хъркането нищо друго не подсказва дали е жив. Може и да е мъртъв и просто да си хърка по default. Изрових си от някъде каса бира, отворих си една, седнах и започнах да чакам.

Ден 36: Нямам ни най-малка представа кой ден е. Половин каса бира време и съм заспал. Събуждам се и гледам магьосника станал и ми допива бирата. Бутна ми едно шишенце с айрян да се освестя и се заговорихме. Дружно решихме, че има как схватката да почака и я отложихме за неопределен период от време. Той извади кисели краставички и бутилка ракия, седнахме и се хванахме на мохабет...

Ден 38: Стана ми ясно, че горкия магьосник (Генчо се казва) страда от комплекс за малоценност. Реших да му помогна и започнахме психотерапия по най-модерни методи.

Ден 41: Психотерапията продължава. Амбалажа расте. Преминахме най-важната стъпка - да изпеем "Градил Илия килия" без да се запъваме за текста. От тук нататък е по-лесно - "Продават се, майко, белите манастири" я знам. Запознах се и с дракона, между другото, голям симпатяга е. Името му е непроизносимо от нашите езици, но той ме увери, че се превежда като "Могъщ, огнедишащ дракон", от там и заблуждението. Поканихме го да седне при нас, той от радост ни направи сърмички. Лозови. Казах ви, голям симпатяга е.

Ден 43: Магьсника каза, че вече се чувства доста добре. Решихме да си направим прощално парти, а утре товарим пиенето на дракона и заминаваме обратно в кралството. Предложих на Генчо работа като кралски магьосник и той направо подскочи от радост. Или хлъцна, не съм сигурен, но важното е, че се съгласи. А дракона... де да знам, кралски дракон или нещо от сорта ще го направим. Принца да му мисли.

Ден 44: Много готин ден. Излиза от пещерата дракона, принца хукна да бяга и аз с леко махване на ръка "Спокойно, бичи айляк". Разказах му набързо за събитията в пещерата ("То психотерапия ли бе, да я опишеш"), метнахме се на дракона и обратно към кралството. По едното време даже видях стареца, дето прилича на Ковърдейл и дружно го замеряхме с празни бирени бутилки. Изобщо, както се вижда, беше ни обхванал празничен дух.

Ден 45: Ех, блаженство. Всичко си ни е наред. Магьосника направи една много готина магия, ама я забравих каква беше. Дракона прави сърмички основно, повешихме го в Кралски сърмар, той се просълзи от радост и започна все по-дребнички да ги свива. Професионална гордост, вероятно. Принца си подкара там аристократичната дейност, всички са доволни. Айде, заебавам го тоя дневник, че губя ценно време.

Дихание

2009-04-24T09:14:00.005+03:00

Младото момиче излезе от магазина, стиснало бутилка евтин коняк. Косата и беше мръсна и сплъстена, но това не я интересуваше сега. Щеше да го направи. Още тази вечер. От магазина тя си купи своята смърт - беше твърдо решена да сложи край на живота си с натрошените стъкла от бутилката. Отвори я, отпи и тръгна по улицата. Все още беше оживено и хората щяха да мърморят и да кимат (според тях) многозначително, но това не я интересуваше, не и тази вечер. Тя беше по-добра от тях. Тя разбираше нещата по-добре. Те не знаеха, те не мислеха. За нея те бяха просто празни черупки от ананас - не съществуваха. Вървеше и плачеше, но не за себе си, не даже и за нещо определено. Просто имаше нужда. Със замъгления си от сълзите поглед не успя да види един минувач и се блъсна в него, разливайки една малка част от коняка по костюма му.

Той се направи, че не е забелязал инцидента, бързаше прекалено много и нямаше време да се разправя с разни наркоманчета. Извади салфетка от джоба си - винаги е добре да си носиш салфетки - и изчетка малкото петънце. Мина му през главата, че трябваше да си вземе дрехите от химическо чистене утре. Така, лекето вече почти не се виждаше. Но не това беше важно. Закъсняваше с 8 минути за срещата си, което го вълнуваше повече от факта, че в този момент един мъж изнасилваше малолетно момиче, само на две пресечки. Какво щяха да си помислят за него хората, ако не отидеше навреме? Това е най-важното в живота, нали? Всичко да се случва по плана, който си си изградил. В това беше добър, това му се отдаваше - да следва плана си и да се грижи за бъдещето си. Утре също така трябваше да мине да си плати сметката за телефона. Нямаше време, което да си позволи да загуби, трябваше да мисли за собственото си ежедневие. Така, вече стигна на мястото на срещата. Усмихна се блестящо и изкара ръката от джоба си за да се здрависа. От джоба му изпадаха няколко дребни монети и той чу металическия им звън при допира със земята, но нямаше време за това сега. Да се отклонява сега не беше по плана.

Монетите поседяха така няколко минути, докато една опърпана, брадясала и вмирисана фигура не ги видя и с чистата радост на дете се наведе и ги вдигна. Внимателно ги преброи - да! Днес бе щастливия му ден. От просията цял ден почти нищо не падна, но поне изкара късмет. Прибра ги в един от многобройните джобове на многобройните му дрехи, накичени по него и продължи. Точно 300 метра напред знаеше един магазин, където цените бяха по-евтини и щеше да може да си купи някаква храна. От самата мисъл сърцето му се стопли - щеше да е първия път от седмици, в който да яде нещо, купено от магазин. Забърза натам и не чу, че точно зад него лае куче.

А кучето залая, понеже тя почти се беше препънала в него. Тя се засмя на глас, къде поради нелепостта на ситуацията, къде поради употребената марихуана и продължи по улицата. Не беше напълно сигурна, къде отива, но знаеше, че и е приятно да се разхожда и разглежда. Светът я изумяваше дори в нормално състояние, а сега точно преливаше от пъстроцветност. За една секунда спря на място. Беше осъзнала смисъла на... "Няма значение" помисли си. Но всичко имаше смисъл, някъде там. Може би. И ако можеше поне за секунда да си махне глупаво-доволната усмивка от лицето... Ето, сега този тип я видя и изтълкува грешно ситуацията - той реши, че се усмихва на него, даже и заговори нещо, което тя не чу.

"Този тип" обаче, нито я беше видял, нито и беше заговорил - той слушаше музика през малките слушалки в ушите си и си тананикаше. Песента беше "The Sound Of Silence" на Саймън и Гарфънкел и го запленяваше с поразителния си текст, в който той откриваше голям смисъл, макар да не знаеше точно за какво. Също така обичаше да префасонира "смисъла" според настроението си и скорошните му вълнения и трепети. "Hello, darkness, my old friend. I've come to talk with you again..." Искаше му се да сподели със целия свят колко гениално е самото парче. Всъщност, всичко искаше да сподели със света, не понасяше да е сам. Обичаше да дава от себе си на всички. Какво пък - според него имаше достатъчно от "него".

Размина се близо с млада двойка, хванати ръка за ръка. Техните мисли не бяха като неговите. Те не мислеха, или поне не по подобен начин. В техните глави цареше единствено пълния мир на всеобхватното спокойствие.

Видях ги аз, от мястото на което бях седнал, усмихнах се и след това не помня.

* * * * *

Утрото завари младата девойка все още жива. Малко преди да го направи, при нея дойде едно бездомно коте, сгуши се в скута и и тя изведнъж си спомни, че всъщност и се живее.

Сутринта го намери пред химическото чистене. Нехранимайковците не бяха отворили още... Мистър Точен пак закъсняваше.

Слънцето огря и бездомника, който се събуди с пълен стомах и чувство за щастие, което рядко се изпитва. Перспектива, просто.

Малко след изгрев се събуди и тя и забърза към университета, все още с чувството че разбира всичко, но нещо и убягва. Или по-скоро забърза към кафенето до университета за да си поговори и посмее с приятели.

По това време някъде, той пък сънуваше как обеците на Слави Трифонов са огромни и ги слагат по хълмовете. А алармата на телефона му звънеше с "Wind-Up Toy" на Алис Купър. Безспорно много добро парче, според него. "All my friends live on the floor..."

Тя отвори очи, видя, че вече навън е светло, после погледна него, целуна го, притисна го в прегръдка и ги затвори отново.

А аз... аз не помня.

Clockwork Grapefruit

2009-04-16T12:04:00.003+03:00

Not a bad piece of modern art, if I do say so myself.

Новобранец

2009-04-08T12:28:00.004+03:00

Червено и бяло, черешки едни
Растяха в моята стая до днес
Реших да докосна една от тях
Но само цвят - пуст и лек

Мъглата се сгъстява, липсва дъжд
Геометрията се преплита
И прелива в себе си отново
Докосва ме с ръка и продължава да отлита

И никой от различните боклуци
Не връща бегъл спомен за неща
И защо пък да ми пука
Всичко нашепва това-онова

Лежа и пия чаша чипс
Микробите хвърчат край мен
Или лазят кротко по килима
Не им се връзвам, не съм кретен

Разходка из парка

2009-04-07T18:35:00.006+03:00

Нощта бе спокойна, изпълваща по своему. Всъщност, все още беше вечер - прохладна лятна вечер, когато най-накрая можеш да забравиш за телесните си функции (пиене на студени течности и съответното им изкарването през кожата чрез потене) и да си припомниш колко хубав сезон е лятото. Застоял, но свеж въздух, с леки помръдвания, колкото клоните на дърветата да шумолят романтично, преминаваше през лицето му и оставаше незабелязан там нейде, между тазвечершните мисли. Той крачеше спокойно, обхванат от лека пред-алкохолна треска, къде поради бутилката евтин ром, която носеше в едната ръка, къде понеже леката пред-алкохолна треска при него се бе превърнала в рефлекс тип "Кучето на Павлов" след преминаването на определен час (в случая става въпрос за 8-9 часа след обяд). Настъпи едно кучешко изпражнение без да забележи (за което, при различно стечение на обстоятелствата, щеше да се посмее по-късно, докато отрива крака си в близката зеленина) и забърза незабележимо ход. Да забързаш незабележимо ход означава да си помислиш "Брей, трябва да побързам малко", но да продължиш движението с предишната скорост, поради прекомерен мързел. А той си помисли гореспомената мисъл, понеже вече закъсняваше с двадесет минути за предварително определената среща на една конкретна пейка от градския парк. Ако трябва да сме честни, бутилката в ръката му напълно определяше качествата му като човек в момента, защото цялата му компания чакаше него със заветния ром - в противен случай нито те биха отдали голямо значение на факта, че той закъснява, нито той. Така казано, може би звучи като упрек към неговото обкръжение, а не е такъв - по-скоро е възвишен комплимент към частностите на тази конкретна бутилка ром, както и към всичките и събратя.

Забързаният (незабележимо) ход най-добре би оприличил самия себе си с походката на бясно куче в размножителния му период, чиято тъжна съдба е оставила само предните му два крака на разположение. Отчасти тя, отчасти замисленото и откровено завеяното състояние на съзнанието му му попречиха да избегне предстоящия инцидент. Както вървеше из парка, разделен от 10 минути до срещата и мечтаното отваряне на бутилката ром, върху него се стовари нещо с разчупваща законите на физиката сила, с вик, издаващ не толкова ярост, колкото съжаление към настоящето и бегли надежди за бъдещето. Младежът (пропуснах ли да спомена, че човекът бе в утрото на второто си десетилетие, прекарано под земното слънце?) очевидно не бе в състояние да оправдае третия принцип на Нютон и не оказа нужното противодействие. Резултата бе, че се строполи под тежестта на нещото.

Сега е момента да изясним, че всъщност то съвсем не беше "нещо" и че съответно, определението "то" никак не му отиваше, въпреки някои негови физически частности, нямащи нищо общо с Нютон и физиката като цяло. Реално, беше "тя" и не беше просто която и да било "тя", а именно Жената-джибра - съкратено за приятели и кои да са люде до Жената-`жибра.

Тя се изправи и изгледа изпод вежда (поради липса на друга) свлечения на земята младеж. Той вече се беше върнал към реалността, от която отсъстваше преди броени секунди и наблюдаваше неизвестното нещо, стоварило се отгоре му с най-откровена уплаха, примесена с равни дози интерес и любопитство.

- Какво, по-дяволите става? Коя си пък ти?! - смутолеви младежа с беглото желание да придаде на гласа си нотка заплаха. Чак сега той имаше възможност да огледа и прецени добре съвършенните пропорции на съществото пред себе си. По-точно, неговата височина, сравнима с тази кон, както и напълно пропорционалното му конско тегло и обем.
- Шшшшшшт! Аз съм Шената-`жибра! - последва увереният отговор. Лекото предъвкване, случило се към края на репликата очевидно попречи на човека да разбере напълно нейния смисъл.
- Каква шейна бе, сега е Юли!
- Не шейна, жена!
- И к`во пра`еше там отгоре, на дървото?!
- Честно ли? Не съм напълно сигурна...
- И как се изтърси така?
- Ами, донякъде загубих равновесие, донякъде беше целенасочено. Сега...
- Сега спри да се приближаваш към мен, изрод такъв!
- Сега ще трябва да ми преотстъпиш бутилката ром.
- Що не си гледаш работата, а?
- Всъщност, именно това смятам да направя. - каза тя и предприе лек замах на левия крак, придружен от силно залитане, което придаде още повече моментум на движението. Импровизирания ритник уцели учудващо точно сферичната фигура, разположена над точно врата на младежа и го принуди да изпадне в безсъзнание. Трътлейки се, Жената-`жибра се приближи до строполеното тяло и изтръгна заветната цел - бутилката ром - от отпуснатите пръсти и се отдалечи със същата походка, най-добре описвана от думата "трътлеща", по парковата алея. Тя знаеше едно перфектно дърво за причакване напред, но не бързаше да стигне до него - имаше на разположение всичкото време на света, както и бутилка ром, а и съществуваше проблема с неговото местоположение (на мястото) или, по-точно, проблема с намирането на неговото местоположение.

До сутринта три подобни инцидента щяха да се случат нейде из територията на парка, кучетата-пазачи щяха да скимтят с ужас всеки път когато видеха дърво до края на кучешкия им живот, щяха да постъпят 7 нови пациента в болница (по-късно диагностицирани "Интоксикация чрез дъх") и съмнителните високоговорители, поставени по дърветата от общината с цел, отъждествена като "наподобяване на птици и създаване на природна и спокойна обстановка в парка" до един щяха да бъдат наповръщани. Жената-`жибра беше в града.

* * * * *

Така че, не се сърдете, когато органите на реда ви изгонят точно след като сте решили да посръбнете малко и да си побъбрите с приятели в парка. Те просто се опитват да ви предпазят. Кой знае - може би Жената-`жибра е във вашият град и ви наблюдава...

The Price Of Art

2009-03-18T18:44:00.003+02:00

The Price Of Art

(click for larger view)

Разни неща

2009-03-14T16:57:00.009+02:00

Бихте ли спасили Исус от смърт, ако имахте възможност? Предвид, че знаете всичко, което знаете в момента? Ако отговора е "да" - защо? Той е жертвал себе си за твоите и моите грехове, безкористно - той е знаел какво го очаква, и все пак си е "носил кръста", ако позволите малка шега. Това е неговия избор, а ние имаме ли право да действаме против волята на другите? Не е ли малко, меко казано, нахално да спасяваме човек, готов да направи саможертва, която е променила човечеството безвъзвратно? Добре де, поне още се помни и се разказва, по Коледа и филми въртят за това. Пари се правят, но все пак трябва и да се яде. Че и бира да се пие.

Ако отговора ви е "не" - защо? Не е ли прекалено егоистично от ваша страна? "Нека го оставим да умре, онзи ден спах със сестра си, и бая се напих след това, барем умре за моите грехове, че иначе заминавам към Ада... а, да пък и за козлето бях забравил - по-добре да го оставим на кръста." Знанието за цената на неговата саможертва не прави ли всичко безсмислено?

Вървя и си мисля...

Защо Петък 13-ти да е фатален? За да има Петък 13-ти, трябва преди това да е имало Неделя 1-ви. Защо само Петъка да е фатален, а Неделята да бъде така грубо игнорирана? Все пак, тя е ни показва, че малко по-късно същия месец ще има и Петък 13-ти. И защо да спираме до тук? Ами, Вторник 17-ти? 26-ти Четвъртък? Понеделник 5-ти, два месеца преди това? Бих казал, че всички години, нонстоп, са фатални, понеже са подредени така, че да има Петъци 13-ти. Не мислите ли?

...какви ли не неща...

Онзи ден открих, че живота се състои от две фази. Да ги наречем Подготвителна и Изпълнителна. Подготвителната фаза е, примерно, когато чистите къщата си, за да можете да се насладите на чистотата (която наслада представлява Изпълнителната). Когато се обличате, къпете, гримирате - това са части от Подготвителната фаза, за да можете да се изглеждате добре и да се насладите на Изпълнителната фаза - когато излезете на бар или дискотека, примерно. Когато готвите, вие минавате през Подготвителната фаза за да стигнете до Изпълнителната - натъпкване до насита със сготвената от вас манджа. Схващате идеята, нали?

Някои части от Подготвителната фаза носят наслада, повечето не. При Изпълнителната нещата не стоят по-различно - когато се скапете да миете и търкате, вие лягате да си починете. Което пак е част от Подготвителната фаза, понеже си взимате дрямка, за да може да сте свежи за предстоящите неща. Което означава, че трябва да се намери баланс между двете, понеже прекомерното задълбаване в Подготвителната фаза означава само още и още от нея.

Нататък - повечето пари, които пръскаме отиват за Подготвителната фаза. Обувки, дрехи, спирали за очи, хляб и сирене, цигари, таксита и гориво, пощенски картички, химикалки, Кока-кола, само кока и така нататък. Различните индустрии използват 100-процентово нашата доказана слабост към Подготвителната фаза и ни затрупват с продукти - просто влезте в супера и вижте колко вида тоалетна хартия има. Те ни предлагат хиляди видове продукти за всеки един нищожен детайл от Подготвителната фаза. Наистина ли ви пука с какъв цвят гъба си миете чиниите? Купихте ли си новата пила за нокти със специално, революционно копринено покритие на дръжката? Или пък кафето с опияняващ и уникален вкус на речни камъчета? А какво ще кажете за боята за обувки с екстракт от фекалии (това са лайна, предполагаем сте наясно)?

Нещо не ми харесва цялата тая работа...

...и какво от това?

A Twist In The Tale

2009-03-09T21:00:00.005+02:00

A Twist In The Tale

(click for larger view)

From left to right: Yoana & Nadya

The Witching Hour

2009-02-24T17:50:00.009+02:00

The Witching Hour

(click for larger view)

Original photo by Anton Todorov.

Чудесата на технологията

2009-02-23T00:48:00.005+02:00

Чудесата на технологията... докъде ли ще стигнат? В новата, все още бета версия на Скайп има прозорче, наречено "Conversations", което удобно показва хората, с които сте си говорили днес, вчера, преди седмица, миналия месец... И точно тук изразът "Този разговор е приключен!" добива напълно реални размери, по следния начин:

Точно така, вече можете да приключите разговора, като го затворите. И по напълно реалистичен начин, това може да не се окаже края. Поне докато не излезете от стаята, не си изключите телефона или не затворите Скайп напълно. В този ред на мисли - във Facebook, когато промените статуса си от "Сам" на "Обвързан", следва възможността да определите с точност с кой е вашата връзка.

Изненадан съм обаче, че когато направите обратната промяна (т.е. от "Обвързан" на "Сам") не следва въпрос "Каква беше причината за вашата раздяла?".Това, от своя страна, отваря много нови възможности. Например, при посочена причина "Чуках приятелката и", въпросната "приятелка" може да напише коментар от рода на "Помниш ли онази вечер, която ти каза, че е болен и не му се излиза? Е, познай защо не му се излизаше, мрънкаща кучко!". Да, а след това, освен "Приятели" може да се въведе категория "Хора, които ненавиждате по всички възможни начини". Въпросните "приятелки" ще могат взаимно да се преместят една друга в нововъведената категория, където функцията "poke" ще бъде заменена от "poke his/her eyes out with a piece of shart metal". Не знам за вас, но аз лично бих платил, за да видя тези неща да се случат.

Musical tendencies

2009-02-11T08:41:00.005+02:00

Recently I found (thanks, Geri!) a pretty cool test - there are a bunch of question you have to answer. The unusual part is, however, that you must do so with music. Load all you music into your prefered player, turn shuffle on. Then hit "Next" and write the song for the answer of the first question, rince and repeat. Sounds retarder, I know, but its fun and there are a bunch of good ones too - Freud, you best beware. This was my result:

Question: How am I feeling today?
Song: Alice Cooper – Time To Kill
Comment: Oh, yeah! :)

Question: Will I get far in life?
Song: AC/DC - Go Down
Comment: Apparently not...

Question: How do my friends see me?
Song: Edguy - Welcome To The Opera
Comment: Nice.

Question: How do you see them?
Song: Children Of Bodom - Silent Scream (Slayer Cover)
Comment: Huh?!

Question: Where will I get married?
Song: Alice In Chains - Rooster
Comment: So, I guess it's death before marriage or something.

Question: What's my best friend's theme song?
Song: Ulgy Kid Joe - Busy Bee
Comment: "Everybody's alright with me, everybody's got their choice..."

Question: What's the story of my life?
Song: Leningrad Cowboys - Kashmir (Led Zeppelin Cover)
Comment: "Oh, let the sun beat down upon my face, stars to fill my dreams... I am a traveller of both time and space to be where I have been..." Pretty cool indeed.

Question: What was high school like?
Song: Skid Row - Riot Act
Comment: "I didn't want your education, because it's nothing than pile of shit - you bore me to death, so shut up for God's sake!" One of my bests.

Question: How can I get ahead in life?
Song: Deep Purple - Never Before
Comment: ...

Question: What is the best thing about me?
Song: Dream Theater - Vacant
Comment: Oh, shit, I knew it... There's none...

Question: What was today like?
Song: Richard Cheese - Loser (Beck Cover)
Comment: Haha, indeed.

Question: What is in store for this weekend?
Song: Elvis Presley - Return To Sender
Comment: Apparently no romances for me this weekend.

Question: What song describes my parents?
Song: AC/DC - Black Ice
Comment: Huh?

Question: How is my life going?
Song: Sonata Arctica - The Words Forgotten, The Words Forbidden
Comment: ?!

Question: What song will they play at my funeral?
Song: Katatonia - Velvet Thorns
Comment: Well, well, what do you know - doom metal for my funeral. I would actually like something different from Katatonia, but that'll do too, what the fuck do I care, I'll be fucking dead...

Question: How does the world see me?
Song: Avantasia - Sign Of The Cross
Comment: lolwut?

Question: Will I have a happy life?
Song: Avantasia - The Seven Angels
Comment: So? Didn't get that one.

Question: What do my friends really think of me?
Song: Lez Zeppelin - What Is And What Should Never Be
Comment: At least, its a great song.

Question: Do people secretly lust after me?
Song: Alice Cooper - Ubangi Stomp
Comment: Never listened to that track before in my life.

Question: What should I do with my life?
Song: Leningrad Cowboys - California Girl
Comment: All you girls from California best beware - I am coming to invade you homes and steal your toilet paper.

Question: Will I ever have children?
Song: Dire Straits - Romeo And Juliet
Comment: No comment.

Question: What will you name them?
Song: System Of A Down - Needles
Comment: "My tapeworm tell me where to go!" What the fuck is "tapeworm" and by what right does it have the courage to tell me where to go?

Question: Who will you marry?
Song: Janis Joplin - The Last Time
Comment: I love you, Janis! Too bad you're dead...

Question: Do you have a boyfriend/girlfriend?
Song: Morphine - Sheila
Comment: Uh, a song about a woman - well, I guess that's good enough.

Question: How will you die?
Song: Whitesnake - Wings Of A Storm
Comment: Rock 'n' roll, baby!

Me Made

2009-02-05T13:54:00.010+02:00

I think it is about time that I post some of my Photoshop'd photos. I take great pride in these three in particular.

This one was inspired by Sin City, obviously.

The Collector

(click for larger view)

The woman is a girlfriend of a friend of mine. The idea is, when... hmmm... trippin', everything is colorful except for you...

Tanya's Trip

(click for larger view)

Passion transcends all notions of good and evil...

Passion

(click for larger view)

God's unwanted children

2009-02-03T19:20:00.004+02:00

And while I’m on the “Fight Club” subject, there’s another part of the film/book I’d live to discuss. There a thought there, about modern men (“men” as in “male people”). Too many marriages are falling apart nowadays, thus many kids are left growing up without a father. As Tyler puts it – “We are a generation of men raised by women.” To conclude, he continues “I don’t know if another woman is what we need”. That, however, doesn’t interest me much at this time, but his theory about God does. What is we are God’s unwanted children? Not loved, not hated, but neglected?

Well, think about it – God created this world, felt something ain’t right, tried to straighten us up a few times, but when we finally killed Jesus, he simply got fed up and searched for a better world to create. Fascinating theory – to be God’s unwanted children, forsaken and left out of his divine plan. Probably with the words “Go figure it out, assholes, I’m getting out, you worthless pricks”. It makes sense, you know? Read the Bible. Now, just for the argument’s sake, let’s at least pretend we believe it and it all happened that way. Forget the age of the world and tell me do you notice anything strange? Well? Lack of miracles, ladies and gentlemen. It seems the world was a much interesting place to live back then – think about it. We have dead men resurrected, we have seas split in two with magical staves that turn into snakes, we have the occasional flood and Noah’s ark, the multiplying fish and bread, virgins giving birth, even people drawing inhuman power from their hair, for fuck’s sake.

Today is the day of the unlimited communications, how come we haven’t heard anything of that magnitude happen? The answer’s easy – they just ain’t happening. ‘Cause women don’t miraculously get pregnant, despite of what you’re neighbor’s teenage daughter wants you to believe. Ever walked into a fast food restaurant, order a cheeseburger and when you get to eat it, it splits in two? Well, it sure ain’t happened to me, I’ll give you that. You know what happens if you are on a boat deep at sea, and a big storm comes? You fucking drown, that’s what happens. You don’t start running between the waves, shouting “Yippee-ki-yay, motherfuckers!”. So, to summarize, God probably got really fed up with us once we killed Jesus and opted to leave us be. Its like, he tell us “I’m God, all-loving and all-forgiving” and we reply “Well, forgive that, you whiny little bitch!”.

But do we need him anyway? I think not – we made our miracles. Has God ever gave us the phone? The Internet? The medicine? Movies? Even art – we made that ourselves. God never gave us any art. God probably gave us Limp Bizkit, because he hates us, but I really don’t think that qualifies as art (Oh, why, God, WHY?!). We understand how the phone, Internet and birth control works, sure, but does that make them any less of a miracles? It’s easy to sit up on top and tell people what to do via the 10 commandments and all, but try making a horny teenager put on a condom. I dare you. Which we can do, via providing the said teenager with information of the consequences if he doesn’t put it on– pregnancy, diseases, wedding, second pair of parents, whiny wife...

So, what then? Do what works for you - hate him, love him, praise him... whatever. It's not like he gives a damn, you know?

Fight Club: Thoughts

2009-02-03T17:27:00.009+02:00

Yeah, I know you’ve seen it. Yeah, I love it too. But the movie (and the book – the movie follows the book very closely) is so freaking complicated, that it makes me wanna cry every time I see it. There’s just… more of everything. At best, it’s a lifestyle movie for the mentally deranged.

For example, the excess. The movie is highly against any form of extremes. Extreme human behavior, in particular. You see, Tyler is trying to say, that once we reach the bottom, once we are free from the enthrallment of our modern lifestyle, once we have nothing – we can finally be free. Or can we? Reality shows, that we indeed are slaves to our possessions – we “work jobs we hate to buy stuff we don’t need”. Nothing is permanent – we are subject to expiration just as much as our sofa, carpet and yin-yang shaped coffee table. The Buddhist monks are always in agony because of that singe fact – that nothing is permanent is this world, everything is a subject to some kind of change over certain periods of time, be it gradation or degradation. Except that Tyler makes another choice – that he won’t let his understanding of the world bring him down. So, he tries to change it and succeeds to a limited degree.

When you look at project “Mayhem”, its nothing more than the communist dream come true. People carrying orders without any questions, people, whose only possessions the clothes on their back and $300 for a funeral, and yet they do not work for their own personal gain, but for what they believe is the greater good of society. And better yet, not what THEY believe, but what “The Man”, Tyler, tells them to believe. They don’t have a name, they are what our culture considers to be “brainwashed”, completely willingly. Here we see Tom Sawyer’s principle in work – give a man a reward for doing a certain thing and he’ll completely and utterly hate it, but make him work hard for the privilege to do the exact same thing and he’ll crave it day and night. In perspective, Tyler is as manipulative as can be – he twists and plays with our emotions not only in project “Mayhem”, but in “Fight Club” too. And we let him do it to the point of no return, because he is handsome, cool, smart and charismatic.

On the other side we have the nameless protagonist, the usual nobody we see everyday, we meet everyday. He’s got a 9 to 5 job, shirt and a tie, hates his job and his boss and the only comfort he finds is in his holy land – his home. And his refrigerator full with spices and no food, which can be seen as a metaphor for his lifestyle – his infatuation with the flavor of life and not its real taste. He feeds off emotions – just like all of us. The emotions of dying people, the emotions of Tyler and in the end – the emotions of his probable relationship with Marla. And when he has no such source, he opts to create his own, even though he doesn’t realize it at the time.

We see both extremes – the normal, everyday human being, and the idealist extraordinaire.

And none seem to work alright – Tyler’s dreams borders with terrorism, plus you can’t really make people live the way you want them to live. Well, you can, but it just ain’t right, I think you’ll have to agree with me on this one, because when you force someone to do your bidding, it’s not freedom, and freedom is what Tyler’s all about. In the same line of thoughts, you also can’t be “society’s bitch” – sure, you can, but it’s not freedom too. So, what is freedom?

Truth is, nothing is given to you by right. As Helvétius said, even the fool isn’t born a fool – to be a fool you need exercise, you need to achieve it, you need to want to be a fool, consciously or not. In the same fashion, you aren’t born free. But you can achieve freedom, if you work for it. That, however, doesn’t answer “What is freedom?” The right answer is “Who knows?” Do you feel free? For some people freedom might be running through the woods, with big swords and screaming your lungs out (Norwegian black metal scene, I’m looking at you). For some people, it’s the anarchy – the natural selection law, where the strong dominate the weak, where you can do every little thing you can imagine, that will indulge your inner desires, without anyone interfering. But the conception of “freedom” does not equal “chaos” in every mind – some people find the freedom in order, in modern society. Or are they brainwashed to believe “Coca-cola” plus “Downtown malls” equals “Freedom”? Or are the other people, the chaotic individuals, forced to believe their vision is the “right” freedom? Or have they just seen “Apocalypse now” and “Mad Max” too many times?

"Fuck me, I'm freedom."

So, it comes down to differences in human behavior. And the final conclusion is that we are never going to be free. Because freedom isn’t binary no more, as it was in the medieval times, for example. Its not “slavery” vs. “freedom” no more. We have evolved as species, but not in a physical way. Douglas Adams says that there are three different phases, through which every civilization goes. These are the Primitivism, Curiosity and Sophistication, which three can be described with a corresponding question: Primitivism with “What’s there to eat?”, Curiosity with “Why do we eat?” and finally, Sophistication with “Where are we going for lunch?” And by all means, we reached the third stage by the time we banned human sacrifice. Now freedom is more of a concept to us. Its an ideal, pursued by idealists, but its always, and will always be just out of their grasp. So, it all boils down to this:

”Am I going to be free?”
“Sure, you already are.”
“Really?”
“No. Never.”

Elmo's prison movie song

2009-01-05T07:10:00.001+02:00

Your wives are having sex with other men
They're lying on the bed and having orgasms
While you're in here awaitin'
They aren't hesitatin'
Your wives are having sex with other men

The men are coming to your home
They know your wife is all alone
First they drink your whiskey
Then they smoke your you cigarettes
And then they fuck your wives
And then they fuck your wives

Graffiti

2008-09-23T18:00:00.006+03:00

If building walls secures "freedom" who is really free?

Consume, stay quiet... die!

Love is possible.

Keep your coins, I want change.

Go to work, send your kids to school, follow fashion, act normal, walk on the pavements, watch T.V., save for your old age, obey the law, repeat after me: I am free”

Суплесиус

2008-06-13T14:28:00.007+03:00

Таралеж! Таралеж, таралеж, таралеж, таралеж! Имам си таралеж!

Казва се Суплесиус и тук похапва котешка храна (богата на протеини и с малко мазнини), хрупайки шумно. Наложи се да я сложа на нещо ниско (пластмасов капак), понеже когато я оставих в чинийка започна да се пробва да ръфа порцелана. Излишно е да споменавам че не му се отдаваше много.

През ноща беше тръгнал на пътешествие далеч извън родния кашон (добре де, никак не му е роден), далеч, далеч, та чак зад фотьойла. Наложи се да се прибере на автостоп, виждайки добронамерен шофьор в мое лице.

Големи, големи бодли, много обичаме да се свиваме на топка и да дишаме страшно когато някой ни наближи. Душенето и изправянето на задни крачка също отнемат голяма част от времето. Пък сме доста високи....

И доста сладки. Всичко с муцунка има потенциала да е сладко, и обикновенно е. Той най-много.

Apocalyptic

2008-06-03T19:24:00.005+03:00

Gently caress the sunrays
While the fire jumps out of its place
And all around becomes cold
Even for two warm hearts looking for a rest

Today we part for a while
And the path stays still for an hour
But after a couple of changes and a towel
We will reunite and both go far...

12 reasons to feel down

2008-05-23T20:00:00.007+03:00

Perfection is achieved through flawless observation of the imperceptable facts. True or not? Just a bunch of scary, long, artificially sofisticated words, if you ask me. Some dances and music around and what not. Music and dances seem to be joyful things, right? Not always. Some bring positive emotions, some bring negative, but all in all, both types are created to entertain people in a specific way. Entertainment is not what I find in these dances and songs I listen to right now.

Little, scared, mouse-like dee - we miss you, please come home and join the хоро! И-ха!!!

Written from the central post office in Plovdiv, thanks to Sladoledi ALFREDO and their kind sponsorship (shown by providing wireless network connection).

P.S Fibo is invited too! Love & kisses.

Headline

2008-02-20T00:14:00.008+02:00

Преди време с един мой приятел си говорихме колко ще е интересно, ако той, качвайки се при някой шофьор на стоп, го "заходи" с репликата "Пич, не се влюбвай!!!"

Мисля, че чак сега (всъщност, преди известно време) мога да разбера какво е преживял този човек по време на трите години (and still counting) през които едно детенце, без определено виждане за това какво иска от живота, успя да му покаже (целенасочено или не), че мъжете НЕ знаят защо, нито кога и как. А и не само той - всичките ми по-близки хора, които се осмелявам да наричам приятели, в един или друг етап от живота си са преживели някаква любовна мъка. А аз седях, давах им рамо на което да поплачат и им развивах дървената философия, че всичко си го причиняват сами, понеже от любовта по-голяма самозаблуда няма. За мое нещастие и този път се оказах прав.

Изведнъж и Траян се влюби. И то малко след като видя връзката, която даваше за пример когато се заговори за стабилни взаимоотношения да се срива по много нелеп начин. Тея работи не стават случайно - позволих си да го направя. И беше супер. Понеже аз бях от малкото, дарени със щастието да излязат от една любов така, както са влезли - с усмивка.

Напоследък пия доста. По-точно, имам желанието да пия доста, но ми липсват средства. Oh, well. По-странното е, че ми се въртят сцени на мен, бутилка ракия и една песен на Katatonia на repeat. У нас. Може би и малко Floyd. Двете кутии цигари се подразбират.

После се влюбих пак. Жестоко. Но не и в човек. Към никой човек не могат да се изпитват подобни чувста. Така е, секса прецаква всичко.

И за това, че има бог ще се окажа прав, ще видите. Има, и всеки ден се опитва да ни прецака. Сигурен съм, че на ден по безброй пъти си казва "Хахаха, наистина ли мислиш, че това ще стане така?! Скрю ю."

И какво, след като успях да изтискам сълзи от... а бе, от каквото там е лесно да се изтискват сълзи. По-щастлив ли съм? Определено да. Нищо не може да те нахрани така, както човешката емоция. Другото са лицемерщини и наложени принципи. От тея, дето биват изстискани. Демек от всички.

Ако хвърлиш монета, има две вероятности - да падне от едната или от другата страна. Но, ако я хвърляш достатъчно пъти, все един ден тя ще се приземи на ръба си. Хипотетично е така. Реално, на никой няма да му издържат нервите да го дочака този момент, и ще отиде да се занимава с по-продуктивни и интересни дейностти, като например дълбаене на тунели в софийското метро с глава. Обаче ако хвърляш други работи, има шанса да съжаляваш.

Той Марк Нофлър си го е казал - sometimes you're the windshield, sometimes you're the bug. Ама също така е казал "If you wanna run cool, you've got to run on heavy fuel". И с двете съм повече от съгласен.

Направо, дето се вика "Може би, едва ли не, но надали."

Сега, ако си мислите че пиша несвързани глупоси, ходете си слушайте саундтрака на "Чарли и шоколадовата фабрика". Не съм пиян, надрусан, ядосан, объкан, афектиран, разлигавен, весел, тъжен, депресиран, наяден, разстроен, с разстройство, перфектен, наркоман, нагърмян, дебел, нисък, рус, нищо, гърчеш се, в агония, на мръстната трева, режа си, ноктите на краката, и се питам де е любовта, хей!

Всичко си има смисъл и е свързано (това съвсем сериозно). Проблема е, че недоразвитите ви мозъци не могат да схванат висшата, идеална концепция на един превъзхождащ ви ум и просто трябва да си кажете "Тази подредба е съвършенна, понеже е създадена от един по-висш интелект, дори и ако аз не мога да я проумея. Амин." А, да, другия вариант е да е нужно да се намирате в главата ми. Pick one. To майче това е основният проблем на хората.

А, да - не съм и смотан.

Не свиренето на китара, ами невъзможността да си в нечия друга глава. Образно казано. Иначе надали ще е много приятно преживяване - всичката тази кръв и мозък и всякакви други лайна... То и свиренето на китара им е проблем на някои хора - като на оня от Radiohead, дето си изпуска китарата преди припева, ама то за добро - поне така я стори песентта хит.

...

...

Едисън е казал на втората си съпруга -..---.--..-.-..-.-.-.---.-.-.-.--.-.--....-.-..---...-... Тя му отговорила -.-.-....---.-.. Сега, понеже не знам морзовата азбука, представете си, че първото означава "Ще се ожениш ли за мен?", а второто "Да". Той я е научил на морзовата азбука, за да могат да си говорят за лични неща дори когато са сред хора. Само да не беше убивал и слона...

"Слоновете" не ми харесва.

Слоните имат хоботчета.

Да бях аз слонче сиво,
С хоботче в стил "Пиер Карден"
Така нослето ти игриво,
Ще гъделичкам аз смутен.

И струваше ли си Троянската война за единия венерин хълм? Сигурно, нали трябва да тормозят учениците с оня шваба Омир. Не че е германец, просто "шваба" винаги ми е звучало като същество, което прилича на Кранк от "Костенурките Нинджа: Рицари в черупки" (тоест, на мозък) и се храни с мозъци. Тъй че, стигаме до извода, че "шваба" му подхожда идеално.

Ръчичка за ръчичка (ръчка, пръчка, съчка), ден след ден си оставам (до)волен териер.

Simple pleasures

2008-02-11T10:58:00.004+02:00

Nothing like the warmth of the cup between your fingers while you're walking the stairway. The pleasant aroma rising up your nostrils while rushing to unlock the door, only to be able to enjoy it a moment sooner. The first sip, hot and bitter form the absence of sugar or anything that would ruin the whole experience, carving it's way down your throat and screaming for the cigarette smoke to join in just a moment later. Then suddenly, the anticipation that something will happen, like puking up your lungs while the cough continues and when it stops the cycle goes on and on again. That's what I call morning. And there's nothing like a cup of hot, black coffee to snap you out of whatever gross and horrid dream you've been having.

Only to wake up and realize "Damn, it's not a dream! I really did that thing last night! Fuck me..."

When you met her...

2008-02-05T16:25:00.002+02:00

Rock/Metal videos analysis

2007-11-08T11:49:00.005+02:00

OK, today we'll do some analysis on rock/metal videos. If you think that these videos only show some scary guys shaking their heads up and down - you're totally wrong. Sure, most of them include a pack of scary guys shaking their heads up and down, but the different genres mean a totally different pack of scary guys shaking their heads up and down. What should we start with? Well, let's start with rock.

Classic rock
OK, nothing fancy here. These videos basically represent the band playing the song. Nothing interesting, actually. No one even shakes their head up and down. I mean, what are you doing guys - the whole rock 'n' roll thing is about shaking your head up and down, right? Are you rockers or what? Don't make me invent the time machine just to come in your time and learn you how to bang your heads - it's a pretty straightforward process - head up, head down, head up, head down... So, learn how to properly shake your heads, while we move onto the next videos.

Hard rock
Ah, it gets more interesting here. A bunch of big-haired guys, maybe some big-haired women, a lot of posing around and finally, some high-quality head banging. By the way, I really, really, REALLY can't stress how important it is for young bands to watch hard rock videos. It's a fucking gold mine - you will learn all the posing techniques - the mic-stand acrobatics, the drummer tricks, and, most important - how to play your guitar while jumping, kneeling, somersaulting, taking a piss, fighting, dancing to DJBobo , stage-diving, eating, and being in a coma. So, don't sit around reading bullshit - go watch some hard rock videos and start posing like a true rocker.

Hair/glam rock/metal
There are two types of these videos - the sex/drinks/drugs/rebellion songs, and the sex/drinks/drugs/rebellion ballads. The ballads usually revolve around the vocalist guy sitting somewhere, the other guys playing around him, and, most importantly - the vocalist guy looking, sad and heart-sick. Oh, and not looking gay. You could actually include some other shit happening, but it's not necessary, since the fans watch these videos only to see the vocalist guy not looking gay. This is a crucial part, because on the the sex/drinks/drugs/rebellion songs the vocalist guy should look gay - and I mean very gay. And if you can make the other band members look gay too, then you're doing some high-quality video, that will probably be a cult for future generations. The message is this: "Kids, be gay when you want to get drunk and high, while running away from home to score some chicks. Chicks absolutely LOVE to be scored by wasted gay runaway kids, so, go for it!"

Heavy metal
With heavy metal, we're almost there. Here we have a pack of scary guys (advice - everything that is not leather is not worth to wear. And read my lips: ARTIFICIAL. WON'T. DO.). Here you'll see that the guys' fists are always clenched, and doing menacing gestures. How they manage to do that while playing their instruments is beyond question - it's HEAVY METAL! They are TRUE! They play loud, scream loud, talk loud, fuck girls loud and, when they shit, they do it the loudest way they can. Videos should include (besides the scary safari-dressed guys, with threatening looks and fists) any combination of the following: bikes, whores, fires, some more whores, swords, maybe some ruins on fire, some posers getting beaten down and some semi-naked girls. If it doesn't have one or more of these elements - they you know it's not true-power-steel-heavy metal. It's some poser bullshit. Here's an example of a fan video, that is even better than the original.Manowar - you're losing it! Be more true-power-steel-heavy metal, for Christ's sake!

Black metal
And NOW we're talking!!! Let's summarize - first, we have some really, really, REALLY scary guys, who somehow manage to wear make-up and not look gay (ok, that is debatable, but for the sake of this article lets at least pretend it's this way) ! Second, they are playing in a forest, making their unplugged electric guitars sound JUST LIKE a goodol ' plugged electric guitar. Third, they scream like hell. And guess about what they scream - that's right - they scream about hell! Last, but not least - they shake their heads not only up and down, but also from left to right!!! I mean, how more metal can you get?!?! Only a Virgin Mary-fucking, Christ-denying, church-igniting, true Norwegian brain could device such a pure genius. I can't bear to talk about it anymore, I just have to watch this videos. Multiple times. Masturbating.

T-Shirts

2007-10-16T12:07:00.003+03:00

Wherever you go, there's always a guy with a smart-ass T-shirt. We all like them and turn around after the guy with a cool slogan on his chest. The reason? No reason at all, given that most of the time WE are the ones being insulted. Just a sample of some T-shirt slogans:

Ever wondered what would happen if you go to a guy and tell him "You suck"? He'll probably beat the crap out of you. So, for all to see, yet for none to grasp, is a golden opportunity. You can insult everyone around you and the only consequence that follows, is that everybody thinks you're witty, smart and, in general, a funny, nice guy. Don't get my idea yet, do you? Well, it's pretty simple and it revolves around a backpack. A backpack full of T-shirt. And to be even more precise - a backpack full of smart-ass T-shirts for all occasions. If you can insult the whole world and get away with it, why can't you do other miserable stuff and get away with it, too? For example, you go on a date with your girlfriend. You just cheated on her and now that little worm - your conscience is feeling guilty. If you tell her "Honey, I just slept with your best friend." she'll get mad at you, slap you, yell at you, do some more girl stuff and then dump you right away. But, if you're smart, you'll just pull a T-shirt from your backpack saying "Honey, I fucked other girls all night" and all you'll get will be a slight grin and a "You are a bad boy" kind of line. The landlord is threatening to throw you out if you don't pay the rent? Just put on "You'll get absolutely no money from me, asshole!" T-shirt and watch him laugh. Your mom wants you to throw the garbage? Get a "Do that yourself, I have more important stuff to do, like watch porn, so get out of my room!" slogan on your chest. She'll only giggle for a second and do the miserable task by herself. And then you can get on with the more important stuff - the porn.

Can't you see the whole world of new opportunities that lies before you? And you're at the mere threshhold. Or, are you an unbeliever, that is looking for a proof? Here it is:

The 4 rules to have a beautiful relationship: girls' perspective

2007-10-16T11:02:00.004+03:00

Even though I'm a guy, I still think I can give some advice to the ladies, trying to have an everlasting relationship with their beloved one. I understand that we (guys) are sometimes strange, demanding and unpredictable, so I think all of you, both girls and women, will find this stuff useful. Let's start with rule number one:

1. Forget early, forget often!
I really can't stress how important is this. Let me describe it in details - act like the person you date with is a chewing gum at the bottom of your pocket, that you even forgot you have. Tell him you are in a cafe with a friend of yours, make him walk across the whole town just to join you, and meanwhile you and your friend go to another cafe, situated just two steps from his place. And forget to call him. Guys absolutely LOVE that kind of behaviour. Yeah, when he reaches the god-forsaken meeting point, he'll shout at you with his red face and clenched fists, sure, but that's just a part of the game. We are natural-born predators, you are the victims, and every hunter gets thrilled by the hunt. No one likes easy prey. Promise you'll call him "after 5 minutes" and, after a week, when you accidentally meet on the street, tell him you just forgot. And watch how his eyes glow with delight. To summarize: acting like you don't give a shit about him is the key to his eternal faithfulness.

2. Never have time!
Dinner invitation? Disco evening? Bar night? Just a walk in the park? Even if you want to go, you shouldn't. Ever wondered why all of your past relationships were such a bloody disaster? That's right - because you actually spend time with your boyfriend. Avoid him as much as possible. And let me explain why this is called "The golden rule of everlasting relationships". The more you see each other, the more you talk about yourselves, the more bored you get with each other. Sure, you're glad that you found the person you can talk with for hours and hours, but will those moments continue until the end of your life? So, as all of you clearly see, once per month is the most perfect date schedule you'll ever get. And act like in a hurry - that will make him crave even more desperately for your next date, just a month away. Oh, I almost forgot - when you decline his invitations, you have to come up with the most shitty, absurd and unbelievable excuse your brain is capable of devising. Otherwise, he'll probably believe that you really have something important to do. And if you fail to convince him that your reason is real, he'll know how much you care about your relationship and will probably start to save for a wedding band.

3. Tenderness?! Screw that crap!
The rare cases when you join together are also important. There are a few basic rules to apply here, just to be sure everything is going OK. First, never hug, kiss or show any kind of attraction to him. Let me check if you understood right.

Question: What would your reaction be, if he throws you on the floor, kicks you a couple of times in the kidneys, throws some furniture over your body, grabs your head, twists your neck, so that your eyes are looking at him (reminder: avoid eye contact if possible), thrusts a pair of scissors into your mount, simultaneously cutting your tongue and tonsils, opens your lips at the cost of 3-4 teeth (don't worry, dentists do miracles nowadays), and then kisses you?

Answer: Call 911? No. Get a restraining order? Wrong. Act like the kiss was the most unpleasant thing to have happened to you this evening.

4. Love is for suckers!
Ever considered to tell him "I love you!"? Even if you did, bury that thought deep in your mind, then build a gas station over it. "I don't love you and I never will", "I don't give a crap about you" or "I care more about the dental hygiene of my cousin's dog" are much better. If you ever remotely make him consider that you are slightly attracted to him psychically or emotionally, it's all over. He'll think you are already a conquered stronghold, a befriended wild animal, a dead prey and will lose any interest he might have had in you. But if you make him believe he has a long way to go, until you feel satisfied with his presence, he'll be crawling all over you, baby.

These are the outlines. Follow closely those rules, and the guy you date with will never, at any price, think about another woman. You have my word for it.

Elected

2007-10-09T12:15:00.008+03:00

In Bulgaria, the town mayor elections are drawing near. It's not necessary to speak or read Bulgarian to understand it - just a brief look at the streets is more than enough. There is hardly any space even for Coca-Cola ads and billboards, because all advertising space is taken by unknown, evil-looking candidates, with names like Kaymakanov or Buzdrev. Now, tell me, how is that any different from Mefistofel or Beelzebub? Combine that with the look in their eyes, saying "Sell me your soul, and I'll give you 0.1% montly income raise!". No, thank you, I prefer to sell my soul to the devil and live my whole life in fame and fortune. Now, that's a good deal that isn't advertised anywhere and still has it's followers.

Don't you just
want
to trust this guy?

Apart from that - are they taking us for complete retards? Do they actually expect to win the elections with slogans like "You decide", "I guarantee" or "For Plovdiv"? Sure, I understand they are mentally challenged - there is no other logical explanation for their inability to compose a longer sentence. But "I guarantee", for Chirst's sake?! Guarantee what? To raise montly income? To clean my room and do my laundry? Because right now I'm in desperate need for someone to clean my room, so if you could be a little more specific about what you guatantee, you may win my vote.

And I can only imagine (but that's because I'm highly imaginative person) the conversations between the mayor candidates and the poor journalists, trying to take an interview.

Journalist: Hello Mr. Lucifer, I'm really glad I have this opportinuty to...
Mr. Lucifer: YOU DECIDE!
Journalist: Hmmm, but of course, I think you mean that we are responsible for our own actions and that we must think twice before we give our vote for a potentially unsuitable candidate that could ruin the city economy in just a few short years. Very well said, very well.
Mr. Lucifer: NO, YOU MORTAL FOOL! I DIDN'T MEAN SHIT LIKE THAT!
Journalist: Okay, next question then. What changes do you plan to make in the educational syst...
Mr. Lucifer: (raises his arm over his horned head and gives a mighty battle cry) FOR PLOVDIIIIIIV!!!!!
Journalist: My God, these candidates are all the same, I bet his next line will be "Tonight we dine in Hell!"...

Well, that's all for now. And while talking about demons wanting to get the scepter of power, I will show my support to the elections by dedicating a song for all the devil wannabes. And we can only hope that "we'll all rock to the rules that they make..."

About me

2007-01-01T07:46:00.013+02:00

Interviewed by Google:

You've written a hit musical! How will you avoid having fame go to your head?
I won't.

Create a tagline for a new line of plastic bedsheets.
"Sleep as if its gonna be your last time - awkward and uncomfortable!"

You can whistle and steam can whistle, so why do you sing in the shower?
Its more fun. As an added bonus, it annoys the neighbor.

Why don't you ever wear a scarf? It doesn't need to be cold outside for your neck to feel naked.
I don't own one. Make me a gift and we'll see how it goes.

That can't really be a fish you're standing on, can it?
It sure feels slippery...

The love potion you made tastes terrible. How will you drink it?
In one big gulp.

For your birthday, your aunt gave you a maple syrup dispenser shaped like a rooster. Please write her a thank-you note.
"Thanks, auntie! I'll go snuff the rooster now, mosquito death and stuff."

If you were a cannibal, what would you wear to dinner?
Pretty casual, actually. Jeans and a t-shirt, probably not my favorite one, since the possibility of blood stains will be high.

All of the phone numbers have fallen out of your address book. Whose number do you look for first and why?
I'll just crouch down and pick them up, seems the most rational thing to go.

If you were a wrestler, what would be your finishing move?
"The hypnotizer".

What spells can you cast with magic markers?
I find your lack of faith disturbing...

Your hand has been replaced by a rubber stamp. What does it say?
"I don't have time to play by your rules."

Come up with some possible band name for your group that features a washboard and a styrofoam tuba.
The Never-got-laids

You're going to the moon! What did you forget to pack?
Toothbrush probably, I always forget that.

Contact me at:

Facebook, Last.fm, Skype